Лично творчество

Моят хадж

( продължение)

Преди да се разделя с любимата Мека, се опитвам да запомня всяка гледка, всеки камък, всяко дръвче, дори гълъбите, всичко, което ще ми напомня за това прекрасно място.

Тръгваме за Медина.

Магистралата, която свързва двата града, е построено точно по маршрута, по който Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем е направил своето преселение заедно с Абу Бекр. И това те кара пак да се чувстваш по специален начин- ти си по техните стъпки и сякаш усещаш трудностите, които те преживяват в това изтощително пътуване,припомняш си саможертвата на Абу Бакр, когато го изяжда скорпион, докато Расулюллах спи на коленето му и сърцето ти го обиква още повече за това. Спомняш си и историята за Сурака- човека, който ги е преследвал и се питаш дали пък сега не си точно на това място, където краката на коня му затъват в пясъка, когато настига Пратеника на Аллах, Салеллаху алейхи уе селлем. Припомняйки си всички тези случки от историята на първите мюсюлмани, се молиш на Аллах да те дари поне с частица от тяхната искрена обич към Мухаммед Салеллаху алейхи уе селлем, попиваш от техния светъл пример.

С нетърпение чакам срещата с Озарената Медина- града, дал подслон на Пратеника на Аллах, Саллеллаху алейхи уе селлем в най- трудните те за него времена. Иска ми се по- скоро да усетя атмосферата на този уникален град с уникални хора, които сякаш са запазили гостоприемството на своите предци, дали без колебание защита на Мухаммед /С.А.С./. Когато пристигаме, наистина усещаме нещо различно във въздуха и си припомням дуата, която Расулюллах отправя към Аллах: "О, Аллах, направи така, че да обикнем Медина, както обичаме Мекка, дори повече! Поправи я и я благослови нашир и длъж. Премахни треската и я отблъсни надалеч" и Аллах откликва на тази молба.

Когато се отправяме към джамията на Пророка, Саллеллаху алейхи уе селлем, сърцето ми бие силно, защото това не е посещение на гроб, това е среща с най- любимото създание на Аллах, с любимеца на милиони мюсюлмани, среща с най- великата човешка личност.

Припомям си неговите думи:" Който ме посети след смъртта ми, все едно ме е посетил жив" и със свито от мъка сърце се чудя как да застана пред него, как да споделя днешното положение на мюсюлманите, в какво сме превърнали неговата умма, която той успя да изгради в Медина.

За да можем да влезем там обаче, се налага да почакаме доста, защото за разлика от Кябе, тук жените са отделно от мъжете и за всички има точно определени часове за влизане. Докато чакаме, една от жените ни обяснява,че мястото,на което се намираме, в миналото е било палмова градина, в която Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем е произнасял проповеди. И това ме кара за миг да се върна в онова време, сякаш чувайки неговия глас да наставлява сехабетата и чувството е уникално. Когато заставам пред гроба на Пратеника на Аллах, с треперещ от вълнение глас му отдавам селям, предавам му селям и от всички близки и приятели, които ми заръчаха. Стоейки с лице там, сърцето ми прелива от благодарност към Аллах, от обич към Неговия Пратеник, към всички наши предци, които страдаха, за да може да до достигне истината за вярата да нас. На сълзите вече не обръщам внимание, те са мой постоянен спътник, откакто съм в светите места. СубханАллах, уникално е човешкото сърце- толкова малко, а може да побере океан от обич!

Навалицата е огромна, бутането също, но ти сякаш не забелязваш това, ти си в "Равда Мутаххара"или Дженнетската градина, за която Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем е казал:"Мястото между моя дом и минбера ми е една градина от градините на Дженнета." Стоейки там, се чувстваш неповторимо, изпълнявайки два рекята намаз, сякаш чувстваш наградата, която Аллах обещава за своите праведни раби- Дженнетските градини. Колкото и да ти се иска да останеш там, все пак трябва да си тръгнеш, защото мюсюлманина не трябва да е егоист и трябва да даде възможност и други хора да посетят това място. Тръгвам си с обещанието да се върна на другия ден пак, и пак...

Когато си в джамията на Пророка /С.А.С./, не ти се прибира- иска ти са да останеш там- на мястото, където е живял той, неговото семейство, неговите първи сподвижници. Опитваш се да си представиш как са живели ,как са си помагали, как са се побратимили ансари и мухаджири и ти се иска да можеш да пренесеш тази обич в твоето родно място и да се опиташ да създадеш такава атмосфера там. Малко наивно, но си струва човек да опита, защото всеки мюсюлманин е длъжен да работи за едно по- добро мюсюлманско общество с каквото и колкото може.

В Медина задължително човек посещава Ухуд и гробищата, където се погребани много от сехабите, загубили живота си в тази битка. Сърцето не може да не плаче и тъжи за тези шехиди, които с цената на всичко са се опитвали да защитят Пратеника на Аллах /С.А.С./. Тук са загинали Хамза- лъва на Аллах, като неговото тяло било обезобразено от езичниците;Мусайб- знаменосеца, който до последен дъх е защитавал ислямската светиня, това е и сехабето, което било измито от меляикетата и още много други, които заслужават нашата дуа. Това е мястото, което свидетелства до какво води желанието за постигане на земното и неспазване на повелята на Мухаммед /С.А.С./.

Времето минава неусетно, посещаваме Месджиди Кубаа, Киблетейн, Хендек. И усещаш духа на първите мюсюлмани, стъпваш по техните стъпки, слушаш за тяхната искрена вяра и се опитваш да запечаташ всичко в сърцето си, да остане като пример, който да следваш в дните, които ти остават.

Наивно е да си мисли човек, че като иде в свещените места, всичко ще се промени с вълшебна пръчка. Трябва да помним думите на Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем, че "Битката със собствената ни душа е големия джихад", така че и там, въпреки че Аллах улеснява всяко наше действие, ние трябва да положим усилия, за да се променим и най- важните качества, които трябва да възпитаваме в себе си са търпение и смирение.

Казват, че всеки мюсюлманин трябва да носи винаги в сърцето си малко тъга, за да бъде то винаги състрадателно и милосърдно, да откликва на болките и проблемите на другите мюсюлмани. Моята тъга е не само че се сбогувам с тези специални места, а по- скоро за положението там. Мека и Медина са места, които се казват "Харам"- забранени, там е забранено късането на зелени части от растения и дървета, забранено е умишленото убиване на безвредни животни. Аз тъгувам, че оставям този свещени места, затрупани под тонове боклуци, най- вече пластмаса и найлон, вещества, които не гният, тъгувам за замърсения въздух от безбройните автомобили, таксита,микробуси и всякакъв вид транспорт, които изпускат милиони вредни газове.Сърцето ме боли, като гледам как Мека е станала заложник на грандоманията на властта и свещената земя плаче под непрекъснато изграждащи се небостъргачи. Тъгувам, че в резултат на тази политика, хаджа ще стане достъпен само за богатите и неосъществима мечта за обикновените мюсюлмани. Плача най- много за Кябе, което изглежда много мъничко на фона на заобиколилите го небостъргачи. Надявам се и се моля правителството там да преосмисли политиката си и да изгради такава система за посещения, която да не вреди на свещените земи, защото ще даваме отговор пред Аллах за това.

Моля Всевишния Аллах да приеме ибадета на всички братя и сестри,

които изпълниха една Негова заповед!

Нека Всемилостивия да улесни всеки, който иска да отиде там!

Умолявам Обичащия /Ведуд/ да запази духа на хаджа в сърцето ми и този дух да бъде извор на един по- праведен живот, живот, посветен единствено в служба на Аллах, живот, от който Той да бъде доволен!

Амииин!


Първата ми среща с Месджиди Небеви- зеления купол на джамията,точно под него е гроба на Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем