Лично творчество

На гости в Дома на Аллах

(или моят хадж)

Елхамдулиллях!
Най- после в любимата Мека- свещения град, в който се намира Дома на Аллах- Кябе, родното място на Милостта на световете- Мухаммед,Салеллаху алейхи уе селлем, града, от който изгрява светлината на вярата, на теухида(единобожието), града, от който тази светлина достига да всяко кътче на света...Толкова пъти съм си мечтала за този момент, че сега не мога да повярвам, че се намирам тук. Чувството е невероятно- сърцето прелива от благодарност към Всевишния Аллах за тази покана- да бъда гост в Неговия Дом.Сърцето е изпълнено с щастие и радост- това е приета дуа, сбъдната мечта.

Първата ми среща с Бейтуллах е нещо неописуемо, думите не могат да предадат емоцията, която изпитвам в този момент, само желая от все сърце на всеки мюсюлманин да изживее този неповторим момент..От вкъщи се бях подготвила с подходящи дуи, които да произнеса, когато бъда при Дома на Аллах, но сякаш в този момент ги забравих. Единственото, което направих, е да вдигна за дуа ръце и оставих сърцето да говори..Всяка дума, всяка произнесена молитва беше директно от сърцето, това не бяха обикновени молитви, които правим всеки ден, това беше необикновен разговор между едно човешко сърце и Неговия Създател, Неговия Творец, Неговия Господар. Отново казвам- това не се описва с думи, това се изживява...Сълзите сами поемат своя път по лицето, те са сякаш дъжд, който пречиства сърцето, пречиства го от черните точки, които са го обзели и му пречат да бъде това, което Аллах иска от нас- негови раби. Задръстили сме сърцата си със земното, с материалното,със стремежа да завладеем света, сякаш няма да умираме..А Кябето е място, където се срещат земното и вечността, където Аллах ни дава възможност да се осъзнаем, да преценим кое е по- доброто за нас, коя е истинската цел на нашето съществуване- да бъдем Негови достойни раби и наместници на земята.
СубханАллах! Това е такава благодат, такава милост от Аллах- дава ни шанс да се поправим, да изоставим всичко земно, което ни отдалечава от Него, да премислим, да поискаме прошка, да благодарим за хилядите негови ниамети, с които ни е дарил Той, Всемогъщия и Преславния.
Наистина хаджът е физически и финансов ибадет, но неговата духовна страна е много по- голяма- там, на това свещено място човек осъзнава колко е незначителен, колко е несъвършен, колко е слаб. Когато гледайки всички тези хора около мен, дошли от всички краища на света, само за да търсят милостта на Аллах, си давам сметка каква мъничка част съм от света. И сърцето ми отново и отново се изпълва с огромна благодарност към Всемилостивия, който ме е поканил да Му бъда гост, дал ми е възможност, приел е дуата ми, дуа, която знам, е дуа на милиони мюсюлмани по света.

Пречист е Аллах! Безкрайна е мъдростта Му във всяко нещо, което ни се случва. Ако преди година някой ми беше казал, че ще дойда на хадж, най- малкото щях да си помисля, че се шегува, защото тогава Аллах ми беше дал изпитание в здравето. Сега, застанала на седжде в Свещената джамия, разбирам мъдростта от това изпитание- Аллах ме е пречиствал за хаджа, защото физическата болка пречиства сърцето, тя го прави по- милосърдно, по- състрадателно, по- благодарно за дарените благодати от Всевишния. Тогава, лишавайки ме временно от способността ми да ходя, Аллах ми даде шанс да осъзная каква милост от Него са краката ни, постави ме, макар и временно на мястото на инвалидите,за да мога да почувствам тяхната болка и да бъда благодарна за всяка част от тялото ни, с които Аллах ни е улеснил,а ние приемаме като даденост и не го оценяваме, докато не го загубим..Спомням си как съм плакала на първото седжде, което направих, след като се възстанових и започнах да правя намаза си нормално, а не както дотогава, на леглото..

Минавяйки по улиците на Мека не можех да повярвам, че дишам същия въздух, който са дишали първите мюсюлмани, заедно с Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем; че стъпвам по местата, където те са стъпвали;и сякаш чувам техните писъци, когато са ги измъчвали езичниците, за да се откажат от Аллах, а те са повтаряли: "Аллах е Един! Аллах е Един!". Моля са на Всевишния Аллах да ме дари с такава силна вяра, като тяхната и в същото време сърцето ми плаче от думите на един мюсюлмански учен,
който казва:
"Ако сега ни видеха първите вярващи, ще си кажат: "Тези мюсюлмани ли са..?!",а ние ако видим техните постъки как защитават вярата си, ще си кажем:" Тези луди ли са..?!"

В Мека и Кябе човек се чувства спокоен и защитен, защото единствената му задача там е да прави ибадет на Аллах, защото е оставил семейство, родители, близки само за да търси опрощение и милост от Всевишния. Неслучайно Аллах казва:

"И сторихме Дома [Кааба] място за събиране на хората и сигурно убежище.."(Сура "Ел- Бакара"2:125)

И когато наблюдаваш всички тези хора около теб- от различни държави, различни етноси, ралични по цвят на кожата и по социално положение, такова разнообразие и всеки е вдигнал ръце за дуа, плачейки за грешките си и искайки опрощение, разбираш какво прекрасно място е тук. Няма ги различията, няма ги кавгите, цари едно спокойствие и обич между тези толкова различни хора. Слушаш около себе си толкова различни езици, чиито думи не разбираш, но щом поздравиш човека до теб със "Селяму алейкум", и му се усмихнеш, веднага усещаш обич към този непознат, защото той е твой брат или сестра по вяра, а това е най- силната връзка. Там, на това свещено място човек може да усети истинския заряд на ислямския поздрав, за който Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем казва:

"Няма да можете да влезнете в рая докато не повярвате (истински),
а вие не вярвате (истински) докато не се обичате (взаимно).
А да ви кажа ли нещо, което ако го правите, тогава ще се обичате?
Разпространявайте мирния поздрав помежду ви."(Предаден от Ебу Хурейра(Р.А.)

Обличайки ихрама, човек се разделя със земните белези, които го карат да се чувства по- специален и различен от другите и това го кара да осъзнае, че е само човек, само раб, творение на Аллах и си като всички останали, единственото, което те различава от тях, е твоята богобоязливост.
Едно от най- специалните места по време на хаджа, това е престояването на Арафат. Мухаммед Салеллаху алейхи уе селлем е казал:

"Хаджът е арефе."( Тирмизи)

Заставайки там, човек остава насаме със себе си, опитвайки се да се погледне отстрани, да прецени своя живот до този момент, да си направи равносметка какво трябва да промени, да иска прошка за всички свои прегрешения. Осъзнавайки, че това е мястото, където Аллах приема дуата на първия човек и пратеник- Адем /А.С./, това те зарежда по особен начин и те кара дуите ти да бъдат от сърце, всяка дуа е съпроводена с много искреност и сълзи. Там самата атмосфера те кара да плачеш и да искаш, да молиш от сърце Аллах за опрощение. Като знаеш, че това може да ти е единствена възможност в живота да бъдеш на това неповторимо място, дуите ти са за всички твои близки близки, роднини, приятели, които са те помолили да отправиш дуа за тях..На Арафат човек отправя най- искрените си дуи, споделя най- личните си болки със Създателя, там той се учи да не бъде егоист, а да моли и за всички мюсюлмани. това действа много пречистващо на душата, която винаги иска само за себе си. Там човек осъзнава, че не е сам, че е част от една общност, която се нарича "умма". Времето там минава неусетно и имаш чувството, че все си пропуснал някого или нещо, за което да искаш от Аллах. Естествено, една от най- искрените молби към Аллах, е да те върне отново на това място, защото то почва да ти липсва още преди да си го напуснал..

В тези свещени места се чувства духа на всеки пейгамбер, по чиито следи вървим- на Адем, на Ибрахим, на Мухаммед(С.А.С.). И с всяка стъпка ти се опитваш да вземеш от тяхната вяра, от техния пример, от техния ахляк. Учиш се от всичко около теб- от някои хора се учиш как да постъпваш, от други как да Не постъпваш, там всичко е уроци..Още преди да тръгнем за хаджа, поговорихме с един от нашите братя, който беше ходил няколко пъти. На въпроса ми "Какво ще ми е най- необходимо да взема като багаж?, той
каза:" На първо място- сабр, на второ- сабр и на трето- пак сабр.":)

Елхамдулиллях, имахме уникалната възможност да останем доста време в Мека и да посещавам любимото Кябе. Това беше голяма благодат от Аллах,защото имахме много време за ибадет, но от друга страна това направи раздялата ни с Кябе много трудна. За мен най- трудната част от хаджа беше Прощалния таваф, защото това е раздяла с Дома на Аллах- място, което е дом на спокойствието, обичта, единството и там се чувстваш уникално и неповторимо добре. Всяка стъпка и обиколка я правех все по- бавно и по- бавно, сълзите отново бяха мой спътник и дуите, които правех по време на тавафа бяха от сърце- сега изплаквах пред Аллах мъката си по Неговия Дом и любимия град Мека..

Месджиди Харам на първия етаж- преди зухр намаз


Джебелур-Рахме или Планината на милостта в Арафат, мястото, където Аллах е приел дуата на Адем/А.С./

Изгрев над Мека,погледнато от планината Нур,
там се намира пещерата Хира

Пак Мека от пещерата Хира

Пещерата Хира,мястото,на което се е намирал Мухаммед саллелаху
алейхи уе селлем
при низпославането на първите айети

Любимото Кябе

Кябе, преди байрам,все още със старото покривало.
Покривалото се сменя за всеки байрам

Планината Нур,на върха й е Хира

Къщата на Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем,
в момента е библиотека.
Намира се близо до Месджиди Харам

Малкото зеленина,която видях в Мека

Водопадче в Мека за охлаждане на въздуха и за гълъбите

Кябе,снимано от първия етаж

Сутринта на байрам,когато тръгваме от Музделифе, където спахме на открито.
Минаваме през Мина и отиваме на джемаратите,където първия ден
замерваме само големия шейтан.