Моят хадж

         ( продължение)             

 Преди да се разделя с любимата Мека, се опитвам да запомня всяка гледка, всеки камък, всяко дръвче, дори гълъбите, всичко, което ще ми напомня за това прекрасно място.

Тръгваме за Медина. 

Магистралата, която свързва двата града, е построено точно по маршрута, по който Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем е направил своето преселение заедно с Абу Бекр. И това те кара пак да се чувстваш по специален начин- ти си по техните стъпки и сякаш усещаш трудностите, които те преживяват в това изтощително пътуване,припомняш си саможертвата на Абу Бакр, когато го изяжда скорпион, докато Расулюллах спи на коленето му и сърцето ти го обиква още повече за това. Спомняш си и историята за Сурака- човека, който ги е преследвал и се питаш дали пък сега не си точно на това място, където краката на коня му затъват в пясъка, когато настига Пратеника на Аллах, Салеллаху алейхи уе селлем. Припомняйки си всички тези случки от историята на първите мюсюлмани, се молиш на Аллах да те дари поне с частица от тяхната искрена обич към Мухаммед Салеллаху алейхи уе селлем, попиваш от техния светъл пример. 

С нетърпение чакам срещата с Озарената Медина- града, дал подслон на Пратеника на Аллах, Саллеллаху алейхи уе селлем в най- трудните те за него времена. Иска ми се по- скоро да усетя атмосферата на този уникален град с уникални хора, които сякаш са запазили гостоприемството на своите предци, дали без колебание защита на Мухаммед /С.А.С./. Когато пристигаме, наистина усещаме нещо различно във въздуха и си припомням дуата, която Расулюллах отправя към Аллах: "О, Аллах, направи така, че да обикнем Медина, както обичаме Мекка, дори повече! Поправи я и я благослови нашир и длъж. Премахни треската и я отблъсни надалеч" и Аллах откликва на тази молба.

Когато се отправяме към джамията на Пророка, Саллеллаху алейхи уе селлем, сърцето ми бие силно, защото това не е посещение на гроб, това е среща с най- любимото създание на Аллах, с любимеца на милиони мюсюлмани,  среща с най- великата човешка личност.

Припомям си неговите думи:" Който ме посети след смъртта ми, все едно ме е посетил жив" и със свито от мъка сърце се чудя как да застана пред него, как да споделя днешното положение на мюсюлманите, в какво сме превърнали неговата умма, която той успя да изгради в Медина. 

За да  можем да влезем там обаче, се налага да почакаме доста, защото за разлика от Кябе, тук жените са отделно от мъжете и за всички има точно определени часове за влизане. Докато чакаме, една от жените ни обяснява,че мястото,на което се намираме, в миналото е било палмова градина, в която Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем е произнасял проповеди. И това ме кара за миг  да се върна  в онова време, сякаш чувайки неговия глас да наставлява сехабетата и чувството е уникално. Когато заставам пред гроба на Пратеника на Аллах, с треперещ от вълнение глас му отдавам селям, предавам му селям и от всички близки и приятели, които ми заръчаха. Стоейки с лице там, сърцето ми прелива от благодарност към Аллах, от обич към Неговия Пратеник, към всички наши предци, които страдаха, за да може да до достигне истината за вярата да нас. На сълзите вече не обръщам внимание, те са мой постоянен спътник, откакто съм в светите места. СубханАллах, уникално е човешкото сърце- толкова малко, а може да побере океан от обич! 

Навалицата е огромна, бутането също, но ти сякаш не забелязваш това, ти си в "Равда Мутаххара"или Дженнетската градина, за която Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем е казал:"Мястото между моя дом и минбера ми е една градина от градините на Дженнета." Стоейки там, се чувстваш неповторимо, изпълнявайки два рекята намаз, сякаш чувстваш наградата, която Аллах обещава за своите праведни раби- Дженнетските градини. Колкото и да ти се иска да останеш там, все пак трябва да си тръгнеш, защото мюсюлманина не трябва да е егоист и трябва да даде възможност и други хора да посетят това място. Тръгвам си с обещанието да се върна на другия ден пак, и пак...

Когато си в джамията на Пророка /С.А.С./, не ти се прибира- иска ти са да останеш там- на мястото, където е живял той, неговото семейство, неговите първи сподвижници. Опитваш се да си представиш как са живели ,как са си помагали, как са се побратимили ансари и мухаджири и ти се иска да можеш да пренесеш тази обич в твоето родно място и да се опиташ да създадеш такава атмосфера там. Малко наивно, но си струва човек да опита, защото всеки мюсюлманин е длъжен да работи за едно по- добро мюсюлманско общество с каквото и колкото може. 

В Медина задължително човек посещава  Ухуд и гробищата, където се погребани много от сехабите, загубили живота си в тази битка. Сърцето не може да не плаче и тъжи за тези шехиди, които с цената на всичко са се опитвали да защитят Пратеника на Аллах /С.А.С./. Тук са загинали Хамза- лъва на Аллах, като неговото тяло било обезобразено от езичниците;Мусайб- знаменосеца, който до последен дъх е защитавал ислямската светиня, това е и сехабето, което било измито от  меляикетата и още много други, които заслужават нашата дуа. Това е мястото, което свидетелства до какво води желанието за постигане на земното и неспазване на повелята на Мухаммед /С.А.С./.

Времето минава неусетно, посещаваме Месджиди Кубаа, Киблетейн, Хендек. И усещаш духа на първите мюсюлмани, стъпваш по техните стъпки, слушаш за тяхната искрена вяра и се опитваш да запечаташ всичко в сърцето си, да остане като пример, който да следваш в дните, които ти остават. 

Наивно е да си мисли човек, че като иде в свещените места, всичко ще се промени с вълшебна пръчка. Трябва да помним думите на Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем, че "Битката със собствената ни душа е големия джихад", така че и там, въпреки че Аллах улеснява всяко наше действие, ние трябва да положим усилия, за да се променим и най- важните качества, които трябва да възпитаваме в себе си са търпение и смирение.

Казват, че всеки мюсюлманин трябва да носи винаги в сърцето си малко тъга, за да бъде  то винаги състрадателно и милосърдно, да откликва на болките и проблемите на другите мюсюлмани. Моята тъга е не само че се сбогувам с тези специални места, а по- скоро за положението там. Мека и Медина са места, които се казват "Харам"- забранени, там е забранено късането на зелени части от растения и дървета, забранено е умишленото убиване на безвредни животни. Аз тъгувам, че оставям този свещени места, затрупани под тонове боклуци, най- вече пластмаса и найлон, вещества, които не гният, тъгувам за замърсения въздух от безбройните автомобили, таксита,микробуси и всякакъв вид транспорт, които изпускат милиони вредни газове.Сърцето ме боли, като гледам как Мека е станала заложник на грандоманията на властта и свещената земя плаче под непрекъснато изграждащи се небостъргачи. Тъгувам, че в резултат на тази политика, хаджа ще стане достъпен само за богатите и неосъществима мечта за обикновените мюсюлмани. Плача най- много за Кябе, което изглежда много мъничко на фона на заобиколилите го небостъргачи. Надявам се и се моля правителството там да преосмисли политиката си и да изгради такава система за посещения, която да не вреди на свещените земи, защото ще даваме отговор пред Аллах за това.

Моля Всевишния Аллах да приеме ибадета на всички братя и сестри, 

които изпълниха една Негова заповед! 

Нека Всемилостивия да улесни всеки, който иска да отиде там!

Умолявам Обичащия /Ведуд/ да запази духа на хаджа в сърцето ми и този дух да бъде извор на един по- праведен живот, живот, посветен единствено в служба на Аллах, живот, от който Той да бъде доволен!

Амииин!

Първата ми среща с Месджиди Небеви-
зеления купол на джамията,точно под него
е гроба на Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем

Старата гара от времето на османлиите,идвала е от Истанбул.

 

Мисля,че е част от прословутия Ориент Експрес.

Доста добре запазена джамия пак от османски период в Медина

Месджиди Небеви за сабах..

Месджиди Небеви след сутрешния намаз,времето,през което се отварят чадърите

Икинди намаз в Месджиди Небеви-целия двор е пълен

                                                    На гости в Дома на Аллах

                                                          (или моят хадж) 

Елхамдулиллях!
Най- после в любимата Мека- свещения град, в който се намира Дома на Аллах- Кябе, родното място на Милостта на световете- Мухаммед,Салеллаху алейхи уе селлем, града, от който изгрява светлината на вярата, на теухида(единобожието), града, от който тази светлина достига да всяко кътче на света...Толкова  пъти съм си мечтала за този момент, че сега не мога да повярвам, че се намирам тук. Чувството е невероятно- сърцето прелива от благодарност към Всевишния Аллах за тази покана- да бъда гост в Неговия Дом.Сърцето е изпълнено с щастие и радост- това е приета дуа, сбъдната мечта. 

Първата ми среща с Бейтуллах е нещо неописуемо, думите не могат да предадат емоцията, която изпитвам в този момент, само желая от все сърце на всеки мюсюлманин да изживее този неповторим момент..От вкъщи се бях подготвила с подходящи дуи, които да произнеса, когато бъда при Дома на Аллах, но сякаш в този момент ги забравих. Единственото, което направих, е да вдигна за дуа ръце и оставих сърцето да говори..Всяка дума, всяка произнесена молитва беше директно от сърцето, това не бяха обикновени молитви, които правим всеки ден, това беше необикновен разговор между едно човешко сърце и Неговия Създател, Неговия Творец, Неговия Господар. Отново казвам- това не се описва с думи, това се изживява...Сълзите сами поемат своя път по лицето, те са сякаш дъжд, който пречиства сърцето, пречиства го от черните точки, които са го обзели и му пречат да бъде това, което Аллах иска от нас- негови раби. Задръстили сме сърцата си със земното, с материалното,със стремежа да завладеем света, сякаш няма да умираме..А Кябето е място, където се срещат земното и вечността, където Аллах ни дава възможност да се осъзнаем, да преценим кое е по- доброто за нас, коя е истинската цел на нашето съществуване- да бъдем Негови достойни раби и наместници на земята. 
СубханАллах! Това е такава благодат, такава милост от Аллах- дава ни шанс да се поправим, да изоставим всичко земно, което ни отдалечава от Него, да премислим, да поискаме прошка, да благодарим за хилядите негови ниамети, с които ни е дарил Той, Всемогъщия и Преславния.
Наистина хаджът е физически и финансов ибадет, но неговата духовна страна е много по- голяма- там, на това свещено място човек осъзнава колко е незначителен, колко е несъвършен, колко е слаб. Когато гледайки всички тези хора около мен, дошли от всички краища на света, само за да търсят милостта на Аллах, си давам сметка каква мъничка част съм от света. И сърцето ми отново и отново се изпълва с огромна благодарност към Всемилостивия, който ме е поканил да Му бъда гост, дал ми е възможност, приел е дуата ми, дуа, която знам, е дуа на милиони мюсюлмани по света. 

Пречист е Аллах! Безкрайна е мъдростта Му във всяко нещо, което ни се случва. Ако преди година някой ми беше казал, че ще дойда на хадж, най- малкото щях да си помисля, че се шегува, защото тогава Аллах ми беше дал изпитание в здравето. Сега, застанала на седжде в Свещената джамия, разбирам мъдростта от това изпитание- Аллах ме е пречиствал за хаджа, защото физическата болка пречиства сърцето, тя го прави по- милосърдно, по- състрадателно, по- благодарно за дарените благодати от Всевишния. Тогава, лишавайки ме временно от способността ми да ходя, Аллах ми даде шанс да осъзная каква милост от Него са краката ни, постави ме, макар и временно на мястото на инвалидите,за да мога да почувствам тяхната болка и да бъда благодарна за всяка част от тялото ни, с които Аллах ни е улеснил,а  ние приемаме  като даденост и не го оценяваме, докато не го загубим..Спомням си как съм плакала на първото седжде, което направих, след като се възстанових и започнах да правя намаза си нормално, а не както дотогава, на леглото..

Минавяйки по улиците на Мека не можех да повярвам, че дишам същия въздух, който са дишали първите мюсюлмани, заедно с Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем; че стъпвам по местата, където те са стъпвали;и сякаш чувам техните писъци, когато са ги измъчвали езичниците, за да се откажат от Аллах, а те са повтаряли: "Аллах е Един! Аллах е Един!". Моля са на Всевишния Аллах да ме дари с такава силна вяра, като тяхната и в същото време сърцето ми плаче от думите на един мюсюлмански учен, 
който казва: 
"Ако сега ни видеха първите вярващи, ще си кажат: "Тези мюсюлмани ли са..?!",а ние ако видим техните постъки как защитават вярата си, ще си кажем:" Тези луди ли са..?!"

В Мека и Кябе човек се чувства спокоен и защитен, защото единствената му задача там е да прави ибадет на Аллах, защото е оставил семейство, родители, близки само за да търси опрощение и милост от Всевишния. Неслучайно Аллах казва:

"И сторихме Дома [Кааба] място за събиране на хората и сигурно убежище.."(Сура "Ел- Бакара"2:125)

И когато наблюдаваш всички тези хора около теб- от различни държави, различни етноси, ралични по цвят на кожата и по социално положение, такова разнообразие и всеки е вдигнал ръце за дуа, плачейки за грешките си и искайки опрощение,  разбираш какво прекрасно място е тук. Няма ги различията, няма ги кавгите, цари едно спокойствие и обич между тези толкова различни хора. Слушаш около себе си толкова различни езици, чиито думи не разбираш, но щом поздравиш човека до теб със "Селяму алейкум", и му се усмихнеш, веднага усещаш обич към този непознат, защото той е твой брат или сестра по вяра, а това е най- силната връзка. Там, на това свещено място човек може да усети истинския заряд на ислямския поздрав, за който Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем казва:

"Няма да можете да влезнете в рая докато не повярвате (истински),
а вие не вярвате (истински) докато не се обичате (взаимно).
А да ви кажа ли нещо, което ако го правите, тогава ще се обичате?
Разпространявайте мирния поздрав помежду ви."(Предаден от Ебу Хурейра(Р.А.)

Обличайки ихрама, човек се разделя със земните белези, които го карат да се чувства по- специален и различен от другите и това го кара да осъзнае, че е  само човек, само раб, творение на Аллах и си като всички останали, единственото, което те различава от тях, е твоята богобоязливост.
Едно от най- специалните места по време на хаджа, това е престояването на Арафат. Мухаммед Салеллаху алейхи уе селлем е казал:

"Хаджът е арефе."( Тирмизи) 



Заставайки там, човек остава насаме със себе си, опитвайки се да се погледне отстрани, да прецени своя живот до този момент, да си направи равносметка какво трябва да промени, да иска прошка за всички свои прегрешения. Осъзнавайки, че това е мястото, където Аллах  приема дуата на първия човек и пратеник- Адем /А.С./, това те зарежда по особен начин и те кара дуите ти да бъдат от сърце, всяка дуа е съпроводена с много искреност и сълзи. Там самата атмосфера те кара да плачеш и да искаш, да молиш от сърце Аллах за опрощение. Като знаеш, че това може да ти е единствена възможност в живота да бъдеш на това неповторимо място, дуите ти са за всички твои близки близки, роднини, приятели, които са те помолили да отправиш дуа за тях..На Арафат човек отправя най- искрените си дуи, споделя най- личните си болки със Създателя, там той се учи да не бъде егоист, а да моли и за всички мюсюлмани. това действа много пречистващо на душата, която винаги иска само за себе си. Там човек осъзнава, че не е сам, че е част от една общност, която се нарича "умма". Времето там минава неусетно и имаш чувството, че все си пропуснал някого или нещо, за което да искаш от Аллах. Естествено, една от най- искрените молби към Аллах, е да те върне отново на това място, защото то почва да ти липсва още преди да си го напуснал..

В тези свещени места се чувства духа на всеки пейгамбер, по чиито следи вървим- на Адем, на Ибрахим, на Мухаммед(С.А.С.). И с всяка стъпка ти се опитваш да вземеш от тяхната вяра, от техния пример, от техния ахляк. Учиш се от всичко около теб- от някои хора се учиш как да постъпваш, от други как да Не постъпваш, там всичко е уроци..Още преди да тръгнем за хаджа, поговорихме с един от нашите братя, който беше ходил няколко пъти. На въпроса ми "Какво ще ми е най- необходимо да взема като багаж?, той 
каза:" На първо място- сабр, на второ- сабр и на трето- пак сабр.":)


Елхамдулиллях, имахме уникалната възможност да останем доста време в Мека и да посещавам любимото Кябе. Това  беше голяма благодат от Аллах,защото имахме много време за ибадет, но от друга страна това направи раздялата ни с Кябе много трудна. За мен най- трудната част от хаджа беше Прощалния таваф, защото това е раздяла с Дома на Аллах- място, което е дом на спокойствието, обичта, единството и там се чувстваш уникално и неповторимо добре. Всяка стъпка и обиколка я правех все по- бавно и по- бавно, сълзите отново бяха мой спътник и дуите, които правех по време на тавафа бяха от сърце- сега изплаквах пред Аллах мъката си по Неговия Дом и любимия град Мека..

Месджиди Харам на първия етаж- преди зухр намаз

Джебелур-Рахме или Планината на милостта в Арафат, мястото,
където Аллах е приел дуата на Адем/А.С./

Изгрев над Мека,погледнато от планината Нур,
там се намира пещерата Хира

Пак Мека от пещерата Хира

Пещерата Хира,мястото,на което се е намирал Мухаммед саллелаху
алейхи уе селлем
при  низпославането на първите айети

Любимото Кябе

Кябе, преди байрам,все още със старото покривало.
Покривалото се сменя за всеки байрам

Планината Нур,на върха й е Хира

Къщата на Мухаммед, Салеллаху алейхи уе селлем,
в момента е библиотека.
Намира се близо до Месджиди Харам

Малкото зеленина,която видях в Мека

Водопадче в Мека за охлаждане на въздуха и за гълъбите

Кябе,снимано от първия етаж

Сутринта на байрам,когато тръгваме от Музделифе, където спахме на открито.
Минаваме през Мина и отиваме на джемаратите,където първия ден
замерваме само големия шейтан.

                                                                

Хаджия в двора на Месджиди Харам,след тази гледка никога
повече не посмях да се оплача :(

По време на замерянето на шейтана на един от джемератите

Вратата на Кябе, която Аллах ми улесни
да снимам отблизо

Сай между Саффа и Мерва

Мина

                       

Хаджийски обяд :)

Гълъбите в Месджиди Харам,продават се малки пликчета
пшеница и
всеки може да купи и да ги нахрани

          

Няколко снимки от Мека <3:








ИншаАллах, следва продължение....