Защо обичам(е) Ердогaн?


 В последните седмици в публичното пространство толкова много негативни и неверни неща се изговориха за положението в Турция и по- конкретно за легитимния държавен глава Р. Ердоган, че му създадоха образа едва ли не на най- големия съвременен диктатор. 
Псевдожурналисти по поръчка или ограничени от вековната си омраза към всичко турско и мюсюлманско, в един глас обясняваха в каква икономическа и политическа"криза" е съседката ни. Никой от тези "журналисти" и политици не си направи опит да погледне обективно на развитието на Турция през последните няколко години откакто Ердоган е в политиката като кмет, после премиер и сега президент. 
Няма да изброявам постиженията в икономиката и инфраструктурата на държавата. Искам да обърна внимание на приноса му за подобряване един от важните отрасли на едно общество, а именно образованието. Образованието е гарант за просперитета на всяка държава. 
Осъзнавайки това, Ердоган през годините на управлението си започва масово построяване на училища във всички отдалечени точки на държавата, също и много университети, в резултат на което процента на завършилите средно образование от 27 %, скача на 95%. 
Но едно от най- важните му постижения това е премахването на забраната на забрадени момичета да учат в държавни училища или да работят на държавни позиции. Лично за мен това е най- голямото му постижение- да позволи на всяко момиче да използва изконното си право на образование. Защото това беше пълен парадокс от страна на секуларистите, да твърдиш, че забрадката ограничава, а в същото време да забраниш на забрадено момиче, което иска да учи, да го направи. Ердоган успя да възвърне самочувствието на мюсюлманките, да им даде правото да са активни, достойни и равноправни участнички в обществения живот.