Първият езан

Всеки ден, когато отиваше на училище, пътя на Али минаваше покрай джамията. Спретнатата бяла сграда, с красиво високо минаре, с чистия подреден двор привличаше малкото момче, особено когато гласа на мюеззина се извисеше от микрофона, сякаш го подканяше да влезе. В такива моменти детето се изправяше до оградата и наблюдаваше хората, които влизаха в джамията. Особено в петъците - по това време Али се прибираше от училище, а мъжете от малкия град отиваха на джума намаз. Тогава имаше повече хора от обикновено - вярващите влизаха на групички в двора на джамията, всички бяха облечени в по-нови дрехи, някои ухаеха на миск, трети водеха децата или внуците си за ръка. Някак и самата атмосфера се чувстваше празнична, мюсюлманите се поздравляваха, ръкуваха се помежду си и всички бяха усмихнати. Тогава Али се чувстваше тъжен, него нямаше кой да го заведе - баща му беше винаги на работа, а дядо му остана да си живее на село.

          Преди да тръгне на училище, момчето живееше на село при баба си и дядо си, но после се премести в града, иначе дядо му го водеше редовно в малката селска джамия, там имама  винаги разказваше на децата увлекателни истории от Исляма, а те слушаха с голям интерес.

В училище момчето изучаваше религия. Учителката ги запознаваше  със Създателя на всичко и всички, с основите на Исляма, разказваше им предания за живата на Пратеника на Аллах/с.а.с./. Децата много обичаха учителката си, защото тя никога не си позволяваше да им повишава тон, даваше им всеки час по 10 минути, в които минути всяко от тях споделяше каквото иска - това, което го тревожи или някакво свое желание. В поредната десетминутка беше ред на Али да сподели. Когато се изправи пред съучениците си, детето леко се смути и започна да говори тихичко. Каза, че желае да иде в джамията и...да чете езан. Реакцията на децата не закъсня, те избухнаха в смях, но укорителния поглед на учителката ги накара да замълчат. Тя погали Али по главата и му каза:

- Браво, Али! Едно от най-хубавите желания, които съм чувала досега! Та има нещо по - хубаво от това, да призоваваш хората към намаз, към молитва, към ибадет?! С позволението на Аллах, ще се опитам да ти помогна да изпълниш това свое желание. Следващият час ще имаме посещение в  джамията.

 След тези думи на учителката, малкото сърчице на детето започна да бие учестено. То се радваше много и нямаше търпение да се прибере в къщи и да сподели с майка си. Когато се прибираше, то тичешком връхлетя у дома и още от вратата започна да вика: ”Мамо!Мамо!”

Майка му се показа от кухнята и го смъмри:

- Какво си се развикал?! Май пропусна, че в нашия дом са поздравлява първо със „Селям алейкум!”.

Али поздрави и каза задъхано:

- Мамо, знаеш ли, че следващия час по религия ще го прекараме в джамията и ще учим езан!!!

Майка му знаеше, че това отдавна вълнува момчето, защото често го слушаше да учи езан, заключен в статята си. Естествено и тя се зарадва.

Когато дойде уречения час, децата заедно с учителката им, посетиха джамията. Там ги посрещна имама. Първо заведе децата да им покаже как се взема абдест, естествено имаше и много пръскания с вода, а оттам и много смях, но това  помогна на всички да се отпуснат. След това децата прекрачиха с голямо любопитсво прага на джамията. Всичко почувстваха някакво спокойствие, което обгръща всеки, влязъл в дома на Аллах . Имамът обясни на децата, че задължително при влизане в джамията се изпълняват два рекята намаз, като им показа как да се подредят и какви движения да правят. След това идваше най-вълнуващата част, особено за Али - четенето на езан по микрофона. Имамът попита децата дали някое от тях знае какво се казва при езан. Али вдигна предпазливо ръка. Толко много пъти беше слушал езан от Интернет, толко пъти беше повтарял думите, че нямаше никакъв проблем да ги каже. Имамът се зарадва искрено и го попита:

- МашаАллах, искаш ли да опиташ да го кажеш на микрофона?

Малкото момче се изпоти от притеснение, но реши да се пробва. Та това беше мечтата му от толкова време!! Нямаше да пропусне тази възможност! Взе микрофона и започна да учи. Чистото детско гласче започна с лек трепет, но постепенно укрепна и в джамията прозвуча чист, ясен звук, който пленяваше не само децата, а и имама и учителката, която се просълзи, защото детския езан пленяваше с искреността и красотата си всеки, който го чуеше. За всеки случай госпожата беше взела и телефона си, с който направи запис, за да го пусне на майката на Али. След като приключи, Али си огледа и трепетно очакваше какво ще кажат всички. Но когато погледна учителката си и видя сълзите в очите й, разбра, че се е справил отлично. Това го накара да се почувства горд, че е постигнал тази своя мечта. Имамът, също просълзен, каза, че за пръв път чува такъв красив езан, защото в него е усетил чистотата на детската душа, която всеки един от нас трябва да запази през целия си живот. И цитира няколко предания от Мухаммед/с.а.с./, в които се говори за ползата от четенето на езан:

"Ако знаеха хората каква е наградата за четящия езан и за кланящия се на първия саф/ред/, тогава кой да чете езан и кой да е на първия ред,щеше да се определя чрез жребий...”

“Когато един човек чете езан на висок глас, всяко нещо, което го чуе, било човек, джин, камък или дърво, ще бъде свидетел за него в Съдният ден.”

“Всяко нещо, което чуе езана, дори и сухото, и суровото /от растенията/ - прави истигфар /иска прошка от Аллах/С.Т./ за този муеззин.”