Сълзите на една майка

    Хава остави Корана, който четеше, и погледна часовника. Минаваше 2 часа пред нощта. Поредната безсънна нощ. Когато погледна болничното легло, в което спеше дъщеря й, очите на жената отново се напълниха със сълзи. Едничкото й чедо лежеше парализирано вече втора седмица в болницата в следствие на катастрофата, която преживя цялото семейство.

    Спомените отново нахлуха в съзнанието на Хава. Мислено се върна назад в годините, когато се роди дъщеря й Асие. Съпругът й Али беше изключително щастлив. Още тогава малкото русо човече с невинните сини очи успя да го плени, очите на щастливия баща бяха пълни със сълзи и той мислено се зарече да направи всичко, което беше по силите му, за да осигури добър и спокоен живот на детето си. Искаше детето му да расте без притеснения,за разлика от него, който беше живял бедно и никога средствата, с които разполагаше семейството му, не достигаха, въпреки това обаче, той беше благодарен на родителите си, че с цената на много жертви бяха успели да му дадат добро образование, благодарение на което сега имаше добре платена работа.

Али си мислеше, че материалните блага са единственото, което определяше щастието на даден човек и затова задоволяваше всеки каприз на дъщеря си, която вече растеше,за него тя беше “принцесата на татко” и думата й беше закон за бащата. Това внимание превърна Асие в разглезено и своенравно момиче. Хава виждаше колко пагубно е това за детето й, но всички опити от нейна страна да научи Асие на уважение и отговорност се проваляха, защото момичето й веднага тичаше да се “оплаче” на баща си, който веднага й позволяваше всичко.

  Това положение важеше в пълна сила и за предстоящия абитуриентски бал. За него Асие говореше непрекъснато и приготовленията започнаха месеци преди самия ден на бала. Момичето започна с избора на бижута, като накара баща си да я заведе в Турция и оттам да си купи, за да е неповторима. После се продължи с избора на няколко тоалета, които бяха за различни празнични поводи в училище. Бащата харчеше куп пари, за да удовлетвори хрумванията на дъщеря си. Всичкото това тичане и харчене никак не допадаше на Хава, но тя беше безсилна да стори каквото и да било, освен дуите, които непрекъснато отправяше към Всевишния за напътствие на дъщеря си.

  Когато наближи деня за абитуриентския бал, оставаше да се купи само роклята. Този път и Хава трябваше да отиде. Цял ден обикаляха магазините, Асие пробва много рокли, но все не й допадаха. Накрая се спря на една доста тясна и разголена рокля и въпреки молбата на майка й да не я купува, Асие настоя и естествено баща й я купи. Той даже смъмри жена си, че още е със стари разбирания и не разбира нищо от днешна мода.

  На връщане за вкъщи, Хава пусна в колата диск с иляхита/религиозни песни/, но много скоро Асие вече не искаше да ги слуша и помоли баща си да пусне песните на някоя чалга певица. Момичето беше седнало на задната седалка и се любуваше на красивата си рокля. Но в момента, в който Али посегна да смени диска, се разсея за секунда и не видя идващия срещу тях тир. Удара беше неизбежен...

  ...Когато Хава дойде в съзнание, първата  мисъл беше за дъщеря й. Момичето лежеше пред колата- от резките спирачки, които Али натисна, Асие беше излетяла през предното стъкло. В ръцете си държеше балната рокля..

  После всичко мина като в сън- линейката, момичето, което беше в безсъзнание, болницата.. Хава заедно със съпруга си се бяха отървали с леки наранявания, коланите бяха спасили живота им, за разлика от Асие, която беше пострадала сериозно и лекарите на даваха гаранция дали ще се събуди от комата.

  През цялото това време обаче Хава не се предаде, не се отчая. Защото знаеше, че всичко е в ръцете на Всевишния, затова единственото, което можеше да стори, е да отправя непрекъснато дуа. Молеше се много, четеше Коран, правеше допълнителен намаз. Лекарите вече бяха свикнали да виждат в болничната стая молещата се жена я на седжде, я с вдигнати за молитва руце и с обляно от сълзи лице.

   И една сутрин Аллах отговори на дуите на Хава- момичето отвори очи и първото нещо, което видя, беше майка си с Корана в ръце, задрямала до леглото й. След като си спомни всичко случило се, тя осъзна какви груби грешки беше допуснала в краткия си живот. Осъзна ценността на майчините съвети, които никога преди не изпълняваше. Направи си равносметка, че ако ги беше спазвала, живота й щеше да бъде различен, а не безцелен и празен, както досега. Осъзна и грешката на баща си, но вътрешно му прости, защото знаеше, че всичко, което беше направил за нея, беше от силна обич.

  През времето, докато Асие се възстановяваше, сякаш започна нов живот, защото имаше най- силната подкрепа- тази на майка си, с чиято помощ преоткриваше истинската цел на човешкия живот, а именно извършването на постъпки и дела, от които Аллах да бъде доволен. И въпреки че не можа да се възстанови за бала, по- важното за Асие беше, че в резултат на този тежък инцидент, тя успя да си отвори очите за истината и беше благодарна за това..