Днес е много модерно да се казва:"Ние сме в 21 век!". Питам се какво би трябвало да означава това...?! Че сме по- човечни или по- демократични от "варварите" от миналите векове...?! Че сме поставили благото на човека над всичко друго...?! Някак не мога да повярвам във всичко това, наблюдавайки случващото се в света през последните години...
Моята гледна точка е на мюсюлманка, която се опитва да бъде част от това съвременно общество, като реално погледнато притежавам всички "изисквания" на днешния обществен модел- образователен ценз, определена независимост, обществена активност...Това би трябвало да ми дава равни права с другите жени при реализация като пълноправен член на това общество...но "Да, ама не!" Притежавам една отличителна черта, а именно аз съм Мюсюлманка, която носи забрадка. Всеки разумен и необременен човек би се запитал: "И какво от това?! Нали сме демокрация, всеки има правото свободно да изповядва религията си..". Да, така би трябвало да бъде, но не е. Кандидатствайки за работа, определящ е външния ти вид, и по- конкретно ЗАБРАДКАТА ти. Ако изпратиш документи по интернет и няма актуална снимка, може да те приемат, но щом те видят, веднага се измислят доводи и ти не можеш да се реализираш. Ааа, виж ако идеш в някакъв цех, шивашки или друг, няма проблем, там можеш да работиш за минималната заплата, но ако искаш достойно място,работа по специалността- yok (няма) :).
И тук идва т. нар. "демокрация". Подаваш жалба в съда, все пак разчиташ на закона, според който всички имат равни права- право на труд, право на свободно изповядване на религията...И очакваш справедливост,нали сме 21 век, няма дискриминация, но отново разочарована, съда решава, че работодателя има правото да ти позволи или не да носиш кърпа. И точно тези, най- големите "демократи" от Европа, карат мюсюлманките да се маргинализират, да се затворят в техните общности, без да могат да се впишат в обществото.
И най- парадоксалното е, че тези жени от една страна е трябвало да се противопоставят, да се борят със собственото си обкръжение, според което мястото на жената е вкъщи, а не да учи, и в същото време това така прокламирано "демократично" общество също я възспира да участва равноправно в обществения живот. Голям парадокс, но е факт.
Връщайки се назад в историята от времето на Пророка, ми се иска да бях част от тази епоха, защото тогава правата на жените са били на изключителна висота, като най- ярък пример в това отношение е Айша, жената на Мухаммед ( Аллах да го благослови и с мир да го дари), която е притежавала огромни познания в различни области и с чието мнение са се съобразявали всички, тъй като тя е издавала и фетви по различни ситуации и проблеми.
Та пак се питам, какво ли означава да живеем в 21 век...?!
hadidja
