Историята на един съвременен мюсюлманин
Първите ти детски спомени са свързани със засмяното и щастливо лице на майка ти, когато започваше да говориш и произнесе за пръв път „мамо”.
Помниш смътно и силата на нейните нежни ръце, които те подкрепят, докато ти все още не можеше да ходиш добре.
Спомняш си и тревогата и безкрайната обич в очите й, докато ти изгаряше от температура, а тя бдеше денонощно над теб.
След това все по-ясно си спомняш вълнението на родителите си, когато ти предстоеше да станеш ученик-колко време им отне, докато изберат и купят всичко най-хубаво за теб.
Особено добре си спомняш първия учебен ден, когато ти беше много изплашен от неизвестното, което те очакваше в училище, но се почувства силен, защото имаше най-голямата подкрепа-твоите родители.
Връщайки се назад в спомените си, се сещаш и за щастливите сълзи на майка си, когато направи първия хатим (първия прочит на Свещения Коран), гордостта в очите на баща си, неговата първа мъжка сълза, когато имама в малката селска джамия за пръв път те посочи за негов заместник-да водиш намаза-като негов най-добър ученик. Тогава ти се разтрепери и уплаши от тази голяма отговорност, но силната бащина десница те подкрепи и ти се справи страхотно.
После си спомняш саможертвата на твоите родители, които лишавайки себе си от елементарни неща, заложиха всичко на твоето образование-майка ти се трудеше денонощно на нивата, а баща ти замина да работи в чужбина, за да може да не си лишен от нищо.
Когато обаче отиде да учиш в големия град, лека полека започна да пренебрегваш своите родители-все по-рядко се прибираше вкъщи, единствено, което имаше значение за теб, беше пощенския запис с парите да идва на време и сумата в него да е все по-голяма.
Ти не се прибра у дома, когато майка ти претърпя тежка операция, оправдавайки се с много лекции, остави всички грижи в ръцете на малката си сестра.
Не се прибра и когато баща се връща от гурбет след няколко години, каза си-„Какво толкова, нали е изкарал пари...!!!”.
На дипломирането си като инженер всички твои състуденти поканиха родителите си, само ти едва им спомена, като наблегна, че не е задължително да присъстват...Тогава почувства горчивината и разочарованието в гласа на баща си, но не му обърна внимание... А истината беше, че ти се срамуваше от селския си произход и скромните си родители и не искаше да те „излагат” пред богатите ти „приятели”.
Когато започна работа в престижна фирма, родителите ти се зарадваха, че вече ще има кой да се грижи за тях като остареят, но ти им даде ясно да разберат, че нямаш намерение да ги вземеш при себе си, защото ще са ти в тежест.
Когато дойде време да създадеш свое семейство, ти се постара да намериш богата съпруга, защото мислеше, че основната гаранция за щастлив живот, са парите.
Когато вече стана баща, ти се стараеше да задоволиш всички нужди на сина си-хубав телефон, модерен компютър, колело с много скорости. Дори тогава не осъзна, че единственото, което радваше сина ти, беше повече време, прекарано с него.
Но...
Ето че един ден се случи нещастие...
Единственото ти дете претърпя тежка катастрофа с мощното колело, което му беше купил преди няколко дни...Докато в болницата лекарите се бореха за живота на детето, ти се молеше от сърце на Всевишния да спаси сина ти.
Тогава усети какво е да си родител, усети какво са чувствали твоите майка и баща през всичките тези години, тогава се сети за тях, даже не си спомняше от кога не си им се обаждал. Мислено си обеща, че ако се оправи детето ти, първата ти грижа ще бъде да ги посетиш и поискаш прошка за пренебрежението си към тях.
Когато на сутринта лекарите ти съобщиха радостната новина, че момчето ти ще живее, ти замина веднага при възрастните си родители да поискаш прошка от тях и завари старата си майка да седи на пейката пред родната ти къща с поглед, вперен в портата на оградата и очаквайки ти да се появиш....
Никога не забравяй откъде си тръгнал и кои са корените ти,
защото човек без корени няма бъдеще
и прилича на нестабилно дърво,
което се оставя на волята на ветровете...
Първите ти детски спомени са свързани със засмяното и щастливо лице на майка ти, когато започваше да говориш и произнесе за пръв път „мамо”.
Помниш смътно и силата на нейните нежни ръце, които те подкрепят, докато ти все още не можеше да ходиш добре.
Спомняш си и тревогата и безкрайната обич в очите й, докато ти изгаряше от температура, а тя бдеше денонощно над теб.
След това все по-ясно си спомняш вълнението на родителите си, когато ти предстоеше да станеш ученик-колко време им отне, докато изберат и купят всичко най-хубаво за теб.
Особено добре си спомняш първия учебен ден, когато ти беше много изплашен от неизвестното, което те очакваше в училище, но се почувства силен, защото имаше най-голямата подкрепа-твоите родители.
Връщайки се назад в спомените си, се сещаш и за щастливите сълзи на майка си, когато направи първия хатим (първия прочит на Свещения Коран), гордостта в очите на баща си, неговата първа мъжка сълза, когато имама в малката селска джамия за пръв път те посочи за негов заместник-да водиш намаза-като негов най-добър ученик. Тогава ти се разтрепери и уплаши от тази голяма отговорност, но силната бащина десница те подкрепи и ти се справи страхотно.
После си спомняш саможертвата на твоите родители, които лишавайки себе си от елементарни неща, заложиха всичко на твоето образование-майка ти се трудеше денонощно на нивата, а баща ти замина да работи в чужбина, за да може да не си лишен от нищо.
Когато обаче отиде да учиш в големия град, лека полека започна да пренебрегваш своите родители-все по-рядко се прибираше вкъщи, единствено, което имаше значение за теб, беше пощенския запис с парите да идва на време и сумата в него да е все по-голяма.
Ти не се прибра у дома, когато майка ти претърпя тежка операция, оправдавайки се с много лекции, остави всички грижи в ръцете на малката си сестра.
Не се прибра и когато баща се връща от гурбет след няколко години, каза си-„Какво толкова, нали е изкарал пари...!!!”.
На дипломирането си като инженер всички твои състуденти поканиха родителите си, само ти едва им спомена, като наблегна, че не е задължително да присъстват...Тогава почувства горчивината и разочарованието в гласа на баща си, но не му обърна внимание... А истината беше, че ти се срамуваше от селския си произход и скромните си родители и не искаше да те „излагат” пред богатите ти „приятели”.
Когато започна работа в престижна фирма, родителите ти се зарадваха, че вече ще има кой да се грижи за тях като остареят, но ти им даде ясно да разберат, че нямаш намерение да ги вземеш при себе си, защото ще са ти в тежест.
Когато дойде време да създадеш свое семейство, ти се постара да намериш богата съпруга, защото мислеше, че основната гаранция за щастлив живот, са парите.
Когато вече стана баща, ти се стараеше да задоволиш всички нужди на сина си-хубав телефон, модерен компютър, колело с много скорости. Дори тогава не осъзна, че единственото, което радваше сина ти, беше повече време, прекарано с него.
Но...
Ето че един ден се случи нещастие...
Единственото ти дете претърпя тежка катастрофа с мощното колело, което му беше купил преди няколко дни...Докато в болницата лекарите се бореха за живота на детето, ти се молеше от сърце на Всевишния да спаси сина ти.
Тогава усети какво е да си родител, усети какво са чувствали твоите майка и баща през всичките тези години, тогава се сети за тях, даже не си спомняше от кога не си им се обаждал. Мислено си обеща, че ако се оправи детето ти, първата ти грижа ще бъде да ги посетиш и поискаш прошка за пренебрежението си към тях.
Когато на сутринта лекарите ти съобщиха радостната новина, че момчето ти ще живее, ти замина веднага при възрастните си родители да поискаш прошка от тях и завари старата си майка да седи на пейката пред родната ти къща с поглед, вперен в портата на оградата и очаквайки ти да се появиш....
Никога не забравяй откъде си тръгнал и кои са корените ти,
защото човек без корени няма бъдеще
и прилича на нестабилно дърво,
което се оставя на волята на ветровете...
hadidja
