Братя

Елате, вие- малки и големи,
елате всички братя и сестри,
домът на Аллах да съживим,
духът на Мухаммед да възобновим.

Да почистим нашите сърца
от ширк, злоба и омраза,
да възпитаме правилно нашите деца,
да ги опазим от днешната зараза,

на пари, слава и богатство,
на неверие и гнет,
да възобновим ислямското братство,
за да ни дари Аллах с благодат безчет.

Тогава и Аллах ще ни обикне,
ще обедини нашите сърца, души,
на степени в Дженнета ще ни издигне
и на Къямет под Своята сянка ще ни приюти.

Всевишния Аллах казва:
"Кълна се в следобеда -
човекът е в загуба
освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението."(Сура " Ал- Аср"103)

Дискусия "Правата на човека и ислямската религия"

Правата на човека и ислямската религия 

Вчера, 25.04.2014 год., в аулата  на Софийския университет Св. Климент Охридски, се проведе дискусия на тема"Правата на човека и ислямската религия"|. В дискусията участие взеха проф. Цв. Теофанов, доц. П. Павлович, доц. И.Ялъмов и др. А. Абдуллах.  Темата явно беше предизвикала доста голям интерес в академичната общност, защото залата беше пълна с хора, голяма част от които бяха християни.

Дискусията започна с резюме на проф. Теофанов на тема "Хартите за правата на човека и Ислямът", като основни моменти се очертаха "Правата на човека в ислямския свят" и "Правата на ислямските малцинства" в западните държави.  Проф. Теофанов разгледа в общи линии Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН през 1948 год., както и Европейската конвенция за правата на човека през погледа Исляма, като уточни, че няма противоречие между тези документи и основните постулати на Исляма. Професорът очерта основните ислямски принципи Свобода, равенство, братство, като те се препокриват с основните човешки права. В хода на изложението си, проф . Теофанов цитира един хадис, който недвусмислено дава яснота за степента на значимост на правата на другите/

Пратеникът на Аллах /с.а.с/ веднъж попита своите сподвижници : “Знаете ли кой е истински фалирал?” Сподвижниците казаха “Фалирал е този, който е останал без нито един дирхам /парична единица / богатство.” 
Пратеникът /с.а.с/ каза : 
“Фалирал от моя народ /Умма/ е този , който идва в Деня на Равносметката с извършени /правилно/ молитви ,Съйам и Зекят, но през живота си е наранил друг човек, злословил е по някого, ял е от богатството на друг, пролял е кръв /убил е без причина/ и е биел /невинен/ човек.” /Муслим/ 

В изказването си професорът цитира интересни факти от скорошно изследване, което обхваща 70 000 души в 65 държави и 77 % от населението на тези държави. Самото изследване засяга ролята на религията в живота на хората, резултатите са  59 % от хората оценяват ролята на религията като позитивна, като в Индонезия този процент е 95%, а в Ливан 67 % от хората оценяват ролята на религията като негативна.

В други данни, цитирани пак от проф. Теофанов , се споменават тревожни данни, според които в периода 2003-2005 год. в Лондон са регистрирани 518 насилствени брака, докато такива бракове в Братфорт за 1 год. са регистрирани 150 такива, като основно тези данни засягат ислямските общности там.  И още малко данни- от 2012 г. Жените в Саудитска Арабия имат право да гласуват и да се кандидатират за местните избори през 2015 г.

Професорът заключи, че Ислямът е начин на живот, който  определя социалната структура   на обществото, а не само вътрешния свят на вярващия.

Дискусията продължи с експозе на доц. Ялъмов на тема Прощалната проповед на Мухаммед и човешките права, като беше акцентирано основно върху Мединския документ, който урежда отношенията между различните вероизповедания в тогавашната ислямска държава, която се създава в Медина.   Като основен момент беше акцентирано  думите на Мухаммед-Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия ..

Експозето на доц. Павлович беше на тема "Гаранция за правата на човека на обвиняемия при налагане на шериатски наказания". Доц. Павлович наблегна върху наказанието при прелюбодеяние, като цитира няколко хадиса, при които се разкри как Пратеника на Аллах е прилагал тези наказания, като са спазвани изискванията за 4 свидетели, психическото състояние на извършителя и като е имало неопровержими доказателства за извършване на зина. Според доц. Павлович в днешно време е почти невъзможно да се дадат такива категорични доказателства за извършване на зина, затова и рядко се прилага такова наказание, и на местата, където се прави, това са т. Нар. "Убийства на честта", извършвани от семействата на прелюбодееца.

Д- р Абдуллах очерта основните методологични проблеми при човешките права в исляма.  

Дискусията продължи с въпроси от публиката, като въпросите бяха на различни теми, но основно се очерта дисбаланса между перфектно гарантираните права в Исляма и неприлагането им на практика, както и различната степен на прилагане на правата на жените в различните ислямски държави.

Моят първи хиджаб

  Моят първи хиджаб

Една от най- спорните и дискутирани тема относно Исляма, това е хиджаба на мюсюлманката, и по- конкретно нейната кърпа или забрадка. Редица псевдо загрижени учени и "радетели" за свободата на мюсюлманката се надпреварват да обясняват колко сме били потиснати и онеправдани, без да се замислят и най- малко за това, какво ние мислим, как се чувстваме и в крайна сметка, че ние имаме изконното право да решим как искаме да се обличаме.

Връщайки се назад в миналото, в далечната 1987 година, когато бях на крехките 15 години, един спомен не напуска съзнанието ми, случка, която се оказа определяща за моето бъдеще като мюсюлманка.

Тогавашните години бяха белязани с гонения и насилие срещу обикновените мюсюлмани и върху тях се упражняваше всевъзможен натиск, както физически, така и психически- на жените беше забранено да се качват с кърпи в автобусите, във влаковете, в болниците и всички обществени сгради. Тази забрана за носене на кърпи се разпространи и върху местата, където имаше масово събиране на хора.

Едно такова място беше събора в местността Юндола, който се провеждаше  всяка година. Естествено забраната за носене на кърпи важеше и тук. Бяха организирани специални хора, които да се „ погрижат” за спазване на реда и дисциплината.

Аз заедно с още 3 мои приятелки отидохме на събора към 9 часа сутринта. Всички бяхме със забрадки, въпреки че бяхме малки- още едно момиче беше на моята възраст, докато останалите две бяха 12 годишни. Когато започнахме да се разхождаме, срещу нас се изправиха трима солидни мъже, които на ръцете си носеха червени ленти с надпис „Отрядник”.

С доста остър тон единия от тях ни каза да спрем, след което ни попита откъде сме и защо сме сложили кърпи. Даже се възмути толкова ли сме неграмотни, че не можем да прочетем какво те изискват от нас. В първият момент се изплаших, все пак това са хора на властта, но веднага в сърцето си почувствах прилив на възмущение и гняв към тази очевидна несправедливост.Първоначалната ми реакция беше инстинктивно да хвана с ръка краищата на забрадката си, сякаш да я предпазя, защото знаех какво ще последва, а именно насилствено сваляне на забрадката от тези „мъже”. След кратко мълчание, те ни наредиха да свалим доброволно кърпите си.

Ние с приятелките ми се спогледахме малко уплашено, но въпреки това не го направихме. Явно „отрядниците” прецениха, че аз като най- голяма трябва да го направя първа. Подканиха ме да сваля доброволно кърпата или те насила ще я свалят. Аз с детската си упоритост отказах. И тогава..този миг никога няма да го забравя- единия от мъжете посегна към главата ми и дръпна силно забрадката ми, която аз се опитвах да задържа..След тази „демонстрация” на сила, другите момичета свалиха кърпите си..Сцената се наблюдаваше от доста хора, но всеки се страхуваше да реагира и да ни защити.Това беше ужасен момент на унижение  и погазване на човешкото ми достойнство. Очите ми бяха пълни със сълзи на безсилие и отчаяние, но се въздържах, не исках тези хора да видят, че са ме победили…След това целия ден се чувствах сякаш са отнели част от мен, отнели са ми идентичността и са ме превърнали в някой, който  не искам да бъда.

Когато се прибрах вкъщи, майка ми вече беше разбрала за случилото се и виждайки пълните ми с неизплакани сълзи очи, опита да ме успокои, да не съжалявам за случилото се. Но вечерта, когато си легнах, очите ми бяха сухи, въпреки болката и обидата в сърцето ми.Тогава  си обещах, че повече никога няма да позволя на някого да ми диктува каква да бъда, как да се обличам и какво да мисля. Детското ми сърце се изпълни с вяра,решителност и наивна смелост, която стана основа на по- нататъшното ми израстване като мюсюлманка.

Тази, на пръв поглед, незначителна случка ми даде урок и изгради у мен непоколебимост и сила за устояване на моите възгледи.

Това ми даде сила няколко години след това, да бъда на митинга в София и да искам връщане на името си, това ми даде упоритост да продължа образованието си в университета с кърпа и да постигна уважението на преподавателите и колегите ми заради качествата ми като човек и най- вече като мюсюлманка.

Това ми даде воля да работя няколко години като учителка, пак с кърпа и да покажа, че  тя е не причина един човек да изпълнява съвестно задълженията си.

И вероятно пак заради кърпата бях съкратена, като ми намекнаха, че ако я сваля, ще ми бъде много по- лесно да си намеря нова работа..

Но аз вече съм избрала своя път, и това е пътя ми към постигане на задоволството на моя Създател, а този път не предвижда компромиси с вярата ми, сърцето ми е спокойно, защото се доверявам на думите на Всевишния Аллах:

„…За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен…”
(Сура „Ал- Талак”65:2-3)

Красота в Родопите

Ес- селяму алейкум уе ряхметуллахи уе берекятух! 
( Мирът, милостта  и благодатта на Аллах нека да бъдат върху вас)

Искам да споделя няколко уловени мига от един зимен ден в Родопите. Предварително се извинявам за непрофесионалните снимки, но понякога не е необходимо да гледаш професионално на красотата, която ни заобикаля..
 Достатъчно е да гледаш с обич и възхита към всичко, сътворено от Всевишния!

Надявам се да ви хареса!