Защо сме различни?
Днес беше неделя и
малкия Али си беше в къщи. Помагаше на майка си да сложат масата за обяд и не
преставаше да й разказва как всички в клас се вълнуват, защото утре щели да
имат нов съученик. Никой от класа не го познавал и това допълнително
провокираше любопитството на децата.
В това време на входната врата се позвъни. Али изприпка
бързо да види кой е неканения гост, но когато отвори, видя просяци- майка с
малко момиченце. Въпреки че беше пролет, навън духаше вятър и валеше ситен дъждец.
От студа бузките и ръчичиките на просячето бяха посинели. То се усмихна, като видя Али- нали сте
виждали как се усмихват децата едно на друго, сякаш знаят нещо тайно, което е
непонятно за възрастните. Та усмивката на малкото просяче беше такава- като
между приятели, въпреки че се виждаха за пръв път. Али също се усмихна, но
сърчицето му се сви от болка за клетото момиченце, благодари мислено на Аллах
за всичко, което имаше неговото семейство и бързо изтича обратно към майка си,
за да я пита какво да даде на просяците.
Майка му сложи на бързо в една торбичка от храната, която
беше приготвила за обяд, извади и една нейна вълнена жилетка и ги подаде на
жената отвън. Али ровеше усърдно в гардероба си, като търсеше нещо. Когато
намери един чифт свои ръкавици, които вече не му ставаха, но бяха все още нови,
той се зарадва и бързо ги занесе на момиченцето. То ги сложи на премръзналите
си ръце, огледа ги, остана доволно и каза:
- Нека Всевишния
Аллах да дари семейството ви с още
благодат!
Али се усмихна и цял ден беше доволен, че успя да зарадва
едно бедно дете.
На следващия ден в
училище още първия час учителката доведе в класа на Али новия ученик. Когато го
видяха, повечето деца се разочароваха, защото детето беше... ромче.
Вместо радостни възгласи, децата ахнаха разочаровани. Никой
не каза нищо, но от неловката тишина се разбра, че децата не харесаха съученика
си.
Учителката веднага долови неприязънта, която децата
демонстрираха към новия ученик, но се направи, че нищо не се е случило и с
бодър глас представи детето.
-Ученици, това е новия ви приятел Исмаил. Кой ще му направи
място до него на масата?
Отново всички се умълчаха, наведоха глави, което беше ясен
знак, че никой не иска ромчето за другарче по маса. Това не отчая учителката.
Тя знаеше как да накара децата да осъзнаят грешката си. Затова си замълча, взе
стола си от бюрото и го даде на Исмаил, като го настани на първата маса- сам.
Това обърка децата, те не очакваха такова нещо.
След приключването на часа, учителката заръча на учениците
за другия ден да си носят блокчетата и боичките за рисуване. Обясни им, че ще
посетят градския парк.
Вечерта Али сподели всичко, което се бе случило в училище.
Естествено получи порицание от родителите си, че не се е притекъл на помощ на
Исмаил и не му е подал ръка като приятел. Родителите му обясниха, че независимо
от цвета на кожата и произхода, всички сме творения на Аллах и трябва взаимно
да се зачитаме и уважаваме.
На другия ден целия клас отиде в парка. Всичко наоколо беше
много красиво- полянки от различни цветя- лалета, теменужки, латинки, зюмбюли
... Всяко беше в различен цвят и всичко наоколо приличаше на безкраен цветен
килим.
Децата ахнаха при вида на толкова красота.
Учителката им каза да нарисуват всичко това, но само с
молив- в черен цвят. Когато всички бяха готови, тя помоли няколко от децата да
оцветят рисунките си в цветовете, които реално виждаха. После подреди всички
картини и го попита:
-Кажете, деца, кои картини ви харесват повече?
- Оцветените, разбира се- почти в хор отговориха децата.-
Защото така се вижда по- добре красотата на всяко цвете, а иначе всичко се
губи.
-
Съгласна съм с отговора- усмихна се учителката.- Ако
всичко беше в един цвят, както на първите рисунки, нямаше да видим красотата и
разнообразието, вложени от Аллах в това, което ни заобикаля. Така е и с нас,
хората. Някои от нас са с бели лица, други са по- мургави, трети са с червена
или пък черна кожа. Някои от нас са богати, други не чак толкова. Но тези различия
ни правят уникални и не трябва да са причина да се разделяме. Пред Аллах не са
важни цвета на кожата или произхода и богатството ни, а това колко сме добри
едни към други и как изпълняваме задължениеята си към нашия Създател- завърши
учителката.
Децата разбраха поуката от тази разходка в парка и никога
повече не се отдръпнаха от всеки, който не беше като тях.
Всевишния Аллах казва:
„О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви
сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при
Аллах е най-богобоязливият...”/ Сура „Ел- Худжурат”49:13/
„И ако желаеше Аллах,
щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което
ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините!”/ Сура „Ел- Маиде”5:48/
