След като завърши висшето си духовно образование в Иляхията, Муса постъпи като имам в едно малко планинско село. Както в повечето мюсюлмански села и тук джемата се състоеше от по- възрастни хора. Младите не отдаваха голямо значение на джамията, предпочитаха да висят я по заведенията, я пред компютъра (защото Глобалната мрежа беше достигнала и до това далечно място).
Първата грижа на младия имам беше да се сближи с младежите и децата. В Иляхията неговия любим преподавател по Сиер винаги им повтаряше,че основната работа при призоваването към религията на Аллах трябва да е насочена именно към младите, защото те са главния носител на всяка положителна промяна в обществото. Муса никога не забравяше, че първите хора, подкрепили пророческото дело на Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, бяха младежите.
Когато за пръв път имама влезе в местното заведение, където се събираха младите, те го гледаха учудено и недоверчиво, даже някои и враждебно. Но това не разколеба Муса, той ги поздрави със "Селям алейкум!" и си поръча кафе. Знаеше,че мисията му ще е изключително трудна и ще изисква време, но в името на Аллах, беше решен според силите си, да не остави тези млади хора в капана на Иблис.
Първоначално поиска да седне при тях. С известно неудобство, младите му направиха място. Муса започна разговора с общи въпроси- кой какво е учил или все още учи, с какво се занимават в свободното си време и някак съвсем в реда на нещата им разказа няколко забавни истории от своя студентски живот. Това помогна малко на младежите да се поотпуснат и да приемат Муса не като ходжа, дошъл насила да ги вкара всички в джамията, а като техен връстник, който на практика им показва, че може да си млад и при това вярващ и изпълняващ мюсюлманин. След известно време, когато Муса си тръгна, той беше успял да спечели двама- трима от младежите за приятели.
Следващите им сбирки също си проведоха в кафенето. Това не се харесваше на част от по- възрастните: "Къде се е чуло и видяло да се говори за Аллах по кафенета?!", негодуваха те. Но Муса знаеше, че веднъж спечели ли сърцата на младите, те сами ще поискат да дойдат в джамията. Въпросите, които му задаваха при всяка среща, ставаха все повече и повече. Това няма как да не радваше Муса, защото той разбра, че е успял за събуди зрънцето вяра, вложено във всеки един човек.
В сбирките редовно участваше едно малко момче- на около 10- 11 години. То с огромно любопитство поглъщаше всяка дума на имама, особено с голям интерес изслуша историята на Али, Радиаллаху анху, който беше станал мюсюлманин на 10 години. Повечето младежи се отнасяха негативно към детето, даже някои се опитваха да го изгонят от сбирките.Муса се поинтересува кое е това малко момче, когато му обясниха с леко негодувание, че то е син на най- големия пияница в селото. Това обясняваше негативното отношение към него, но Муса видя в детето искрата на искрената вяра, защото то се беше докоснало до порока на баща си, беше видяло какви поражения носи това на всички в семейството му и беше разбрало ролята на вярата в живота на всеки човек.
Мина се доста време от сбирките на младия имам с момчетата, но те все не се решаваха да пристъпят вратата на джамията.
Днес беше петъчен ден. Муса беше пристигнал по- рано в джамията и разговаряше поотделно с всеки един от джемата, независимо от годините или положението на човека, защото за него беше от голямо значение да успее да създаде братска атмосфера между хората. Тайничко се надяваше, че младежите може би ще решат да дойдат на джума намаз, но времето вече напредваше, а тях ги нямаше. Но след първия рекят от намаза, в притихналата джамия, вратата са отвори със скърцане. Всички младежи, заедно с малкото момче, влязоха и застанаха на последната редица. Муса се досети, че са те и много се зарадва. Темата, която беше подготвил за хутбето беше друга, но като видя момчетата, реши да им говори за важността на ибадета на младия човек, за ролята на младите в ислямското общество..
Тогава Муса разбра, че търпението, с което подходи към тях, даде добри плодове и техните сърца вече са обзети от искрената вяра в Аллах, което означаваше, че тези млади хора вече трудно ще бъдат отклонени от пътя на Аллах, защото вярата им беше вече истинска и обичта им към Аллах голяма.
Всевишния Аллах казва:
"Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и
спори с тях по най-хубавия начин! (Сура "Ан-Нахл"16: 125)
„По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с
жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за
опрощението им …” (Сура "Ал-Имран"3: 159)
