Цената на един детски живот

Малката Ая бързаше да се прибере от училище.  Платнената чанта, в която носеше учебниците си, я удряше в крачетата, но това не й пречеше почти да тича към дома си. Мразовитият есенен вятър пронизваше малкото момиче, но то само лекичко се загръщаше с овехтялото си палтенце и продължаваше.

 Ая бързаше да се прибере, защото я чакаше работа. Тя продаваше на близкия площад всякакви видове ядки- слънчогледови и тиквени семки, фъстъци, бадеми, сушени сливи.. Скоро наближаваше байрам и момиченцето се надяваше, че ако отиде по- рано да продава, ще спечели повече пари..

Когато се прибра, тя хапна набързо малко хляб и сирене, оставени от майка й, която също по цял ден се трепеше да чисти чужди къщи, за да изкара пари за трите си деца. Бащата на Ая беше починал от голямото количество алкохол,което изпиваше, и сега семейството едвам се справяше.

Момиченцето взе малката количка, която й беше дал един добър човек от близкия пазар, и тръгна. Не пропусна да вземе тетрадките и учебниците си, за да си подготви уроците за другия ден. Ая беше много любознателно и будно дете и с голям интерес слушаше всичко в училище. Но тъй като се прибираше късно от пазара, Ая нямаше време да чете у дома и затова четеше на сергийката си. Хората, които минаваха покрай нея, я съжаляваха  и често купуваха ядки, дори и да не им бяха необходими, а само да помогнат на клетото дете. С невинните си детски очи и с благодарностите, които отправяше към хората, тя беше спечелила сърцата им. Въпреки че бяха крайно бедни, майката на Ая успя да възпита децата си добре, те бяха учтиви и с добри обноски. Ая винаги казваше с крехкото си гласче:

-         Аллах да е доволен от вас! Аллах да ви дари с добро! Аллах да ви надбави от благодатта Си!

В поредния ден, в който момиченцето отиде да продава, имаше много хора, а това означаваше добра търговия и добра печалба.. В близката банка работеше един добър човек, който всеки ден наблюдаваше през прозореца малкото момиче и сърцето му се късаше от мъка и състрадание към това невинно дете, което беше принудено да изкарва мизерни пари, вместо да учи уроците си вкъщи. Сети се, че скоро наближава байрам и реши да зарадва Ая за празника. Много му се искаше да може да направи много повече за това дете, но и неговите възможности бяха ограничени, и той издържаше доста голямо семейство- децата му, жена му и възрастните му родители. Въпреки това, той реши да отдели малко пари и да даде на Ая. Когато отиде при нея, той я попита какво би искала за байрам. Момиченцето малко се смути, но тихо сподели мислите си:

- За себе си не искам нищо. Само за братчето ми искам ново палто, защото това, което облича сега, вече му е умаляло. А и приятелите му се подиграват..

Човекът си просълзи и вместо 20 левовата банкнота, която имаше намерение да даде, той извади 50 лв и ги подаде на Ая.

-         Ето, вземи! Така ще успееш да зарадваш братчето си!

-         Но това са много пари, не мога да гивзема- каза момиченцето.

-         Моля те, искам да ги вземеш, заради братчето ти- настоя човека.

     

В момента, когато Ая протегна детската си ръчичка да вземе парите, силния вятър грабна банкнотата и я понесе високо. Очите на детето се напълниха със сълзи, че няма да може да помогне на братчето си.Банкнотата продължи да лети във въздуха и Ая скочи да я гони.

Вятърът продължи да носи парите по улицата, където профучаваха с висока скорост автомобили. Човекът от банката изведнъж осъзна опасността, която грозеше момичето и започна да я вика, но тя не чуваше. В мислите й беше само малкото й братче, което ще се радва на новото си палто. В следващия момент се чу само звука от резки спирачки на една кола и всички хора, които вървяха по тротоара, станаха ужасени свидетели на тежката катастрофа- телцето на Ая излетя на няколко метра от колата, която я удари. Сякаш всичко спря за миг. Ужасът от гледката вкочани всички наоколо. Човекът от банката почна да вика за линейка и успя да достигне до Ая. Въпреки силния удар, тя се усмихваше, в ръчичката си стискаше банкнотата от 50 лв и само промълви:

- Успях да я уловя,сега братчето ми ще си има ново палто...

Веднага след тези думи, телцето на Ая се отпусна завинаги..

Да обичаш майка си

  -Али, хайде, синко! Ставай вече, ще закъснееш за джамията.

 Гласът на майка му го викаше вече за трети път, а той все още не можеше да си отвори очите. Когато най- сетне успя  да се събуди, Али погледна часовника и скочи бързо от леглото. Наистина закъсняваше, след малко щяха да дойдат приятелите му, с които заедно посещаваха Коран- курса в джамията, когато не бяха на училище. Нямаше време нито за закуска, нито да си подреди стаята. Успя само набързо да се измие и вземе абдест.

    Али погледна виновно и към календара на стената- той беше малко по –различен календар, защото на него всеки ден момчето си отбелязваше намазите, които беше изпълнил и тези, които беше пропуснал. Толкова се радваше, че последните четири месеца нямаше нито един пропуснат намаз, с изключение на таз сутрешния. Снощи така се заплесна по тези компютърни игри, че въобще не усети кога е минало 12 часа. Родителите му позволяваха само два пъти в седмицата да стои на компютъра, когато не беше на училище.

   Когато майка му се показа на вратата, за да каже, че приятелите му го чакат, Али веднага усети разочарованието в погледа и тона й. Беше свикнал с нейното ведро и усмихнато лице, с което го посрещаше всяка сутрин и сега, като видя как то потъмня заради неговите грешки, се почувства още по- гузен и виновен, но предпочете да не обръща внимание. Какво толкова?! Случва се и на най- добрите..

 Майка му  само промълви:

-         ИншаАллах, предстои ни сериозен разговор, като се прибереш! Даже и леглото не си си изпънал..

-         Добре де, мамо! Какво толкова?! Всички деца стоят колкото си искат на компютъра, само вие ме ограничавате! А и стаята можеш и ти да я подредиш! Нали цял ден си в къщи!

  Майка му не можа да повярва на това, което чу от детето си. Но предпочете да замълчи и да си поговорят по- късно. Естествено Али не получи традиционната прегръдка и целувка, когато излизаше, нито чу „Аллах да е с теб!”, все неща, с които майка му го изпращаще редовно и това го накара да се засрами от думите, които изрече преди малко. Предпочиташе да му се беше развикала, дори да го беше ударила, отколкото да мълчи и да знае, че я е натъжил..Та тя беше неговата майчица, неговата най- голяма опора..

    В джамията децата четяха Коран, изучаваха живота на Мухаммед/ Саллеллеху алейхи уе селлем/ и различни теми от религията ни, които засягаха въпроси от ежедневието. Сякаш нарочно, днес и преподавателя в курса беше избрал темата за отношението на децата към родителите и по- специално към майките. Когато слушаше лекцията, Али вече съжаляваше за изречените думи към майка му и нямаше търпение да се прибере у дома, за да й се извини. В ушите му непрекъснато чуваше гласа на учителя - „Дженнета е под краката на майките”.

  Когато обаче влезе в къщи, завари баба му, която беше видимо разтревожена.

-         Къде е мама?- почти извика детето, защото усети, че се беше случило нещо непредвидено.

-         Спокойно, момчето ми, трябваше майка ти да иде до болницата, не е нещо сериозно. Но ще се наложи да остане 2- 3 дена- опита да го успокои баба му.

Сълзите от очите му сами потекоха- като ручей, който се спуска от високо и чиято сила не може да бъде овладяна..Баба му го прегърна, притисна го към гърдите си, но това не беше майчината прегръдка, майчината топлина..Али си помисли как се беше разделил сутринта с майка си, колко огорчена остана тя от него и това го караше да плаче от разкаяние още повече..

Детето не можеше да си представи как ще изкара без любимата си майчица, било дори и за 2- 3дена. Беше свикнал винаги с нейното нежно присъствие , с нейния любим глас, който винаги го успокояваше, когато имаше нужда, напътстваше го, когато се колебаеше, подкрепяше го, когато беше отчаян. Въобще не се беше замислял какво ще бъде, ако майка му я нямаше, защото знаеше, че тя ще бъде винаги до него и ще може да разчита на нейните ръце, които винаги бяха готови да го прегърнат и утешат, когато някой го беше обидил. И сега Али се чувстваше някак изгубен без майка си.

Спомни се, когато през зимата се беше разболял и имаше висока температура и треска, майка му не мигна през цялата нощ, бдеше над него като истинска орлица и той се чувстваше сигурен, че всичко ще бъде наред. Дори когато на сутринта баща му я помоли да отиде да си почине, защото Али вече се чувстваше по- добре, тя не се съгласи и остана до него, независимо че беше недоспала и изморена. Купуваше му пресни плодове, приготвяше му различни сокове и супи, за да се възстанови по- бързо след прекараното боледуване.

Тези спомени го накараха да си спомни и оцени майчината обич и грижа, и да съжалява от сърце за изречените груби думи от сутринта. Сети се, че майка му винаги го съветваше да иска опрощение от Аллах за всяка своя постъпка, от която Той нямаше да бъде доволен. Затова Али вдигна детските си ръце и с искрено покаяние отправи дуа към Аллах да Му прости за всяка обидна дума към майка си и се помоли за нейното оздравяване.

Сутринта, когато я посети в болницата, първата  му реакция беше да прегърне майка си и да й поиска прошка. И когато след това Али забеляза отново топлината на нейния любящ поглед, усмивката на изстрадалото й лице, за него нямаше по- голямо щастие. Когато тя го целуна и каза, че му е простила, това беше най- голямата радост за Али.

Отново обичта и радостта бяха се върнали в сърцата на родителите му и в неговото собствено, усети спокойствието, с което Аллах дарява хората, покаяли се искрено след някое свое прегрешение.

Всевишният Аллах казва:
“И повели твоят Господар да не служите другиму освен Нему, и към родителите – добрина. Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господарю мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!”    /Сура” Исра”17: 23-24/

В предание на Мухаммед/ Саллеллаху алейхи уе селлем/ се казва, че един човек го попитал:

“Кой най-много заслужава моето уважение?”  Той му отговорил: “Майка ти.” Рекъл: “А после кой?” Отговорил му: “Майка ти.” Попитал пак: “А после кой?” Отговорил: “Майка ти.” Попитал: “А после кой?” Отговорил: “Баща ти.”